Финансов журналист: Трябва да се спре автоматичното нарастване на социалните доходи и пенсиите
Трябва ясно да се дефинират обособените източници на инфлация, с цел да може да се належат работещите решения, които да разрешат тя да не се усилва. Това мнение изрази в изявление за БНР Петър Илиев, финансов публицист.
" Натрупването на големи парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси ", разясни той.
" Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните показатели, които в този момент ги следим, без войната щяхме да ги следим след една година, само че наложително щяхме да ги следим. "
Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и би трябвало да се бори с промени. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива промени доста мъчно, съвсем невероятно, означи журналистът.
" Пазарите не желаят повече външен дълг. Тоест ние нямаме благонадежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити ", разяснява Петър Илиев.
Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкоз ужасно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни ограничения, които да предотвратят автоматизираното нарастване на бюджетните разноски, безапелационен е той.
" Става дума за законодателни ограничения, които би трябвало да преустановят автоматизираното повишаване на обществени приходи и на пенсии. Може да не е доста известно, само че в случай че не бъдат взети ограничения в тази посока, само че в един ден в Народно събрание може да се окаже, че е внесен законопроект за анулация на валутния ръб. Опитът е посочил, че валутни бордове се срутват тъкмо по такъм метод – с внезапно повишаване на необезпечени, непокрити от доходи разноски, с големи бюджетни дефицити, които акумулират големи външни задължения. Аржентина – на три пъти валутният ръб се счупи при тях тъкмо заради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата. "
Заради енергийните кризи всички страни в Европейски Съюз сега са с огромни дефицити, доста над регламентираните 3% от Брутният вътрешен продукт, уточни Илиев.
Ще продължат да се натрупат, в по-голяма или по-малка степен, допълнителни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един миг нататък ще докара стопанската система на Европа до криза, очерта вероятностите той.
" Натрупването на големи парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси ", разясни той.
" Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните показатели, които в този момент ги следим, без войната щяхме да ги следим след една година, само че наложително щяхме да ги следим. "
Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и би трябвало да се бори с промени. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива промени доста мъчно, съвсем невероятно, означи журналистът.
" Пазарите не желаят повече външен дълг. Тоест ние нямаме благонадежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити ", разяснява Петър Илиев.
Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкоз ужасно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни ограничения, които да предотвратят автоматизираното нарастване на бюджетните разноски, безапелационен е той.
" Става дума за законодателни ограничения, които би трябвало да преустановят автоматизираното повишаване на обществени приходи и на пенсии. Може да не е доста известно, само че в случай че не бъдат взети ограничения в тази посока, само че в един ден в Народно събрание може да се окаже, че е внесен законопроект за анулация на валутния ръб. Опитът е посочил, че валутни бордове се срутват тъкмо по такъм метод – с внезапно повишаване на необезпечени, непокрити от доходи разноски, с големи бюджетни дефицити, които акумулират големи външни задължения. Аржентина – на три пъти валутният ръб се счупи при тях тъкмо заради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата. "
Заради енергийните кризи всички страни в Европейски Съюз сега са с огромни дефицити, доста над регламентираните 3% от Брутният вътрешен продукт, уточни Илиев.
Ще продължат да се натрупат, в по-голяма или по-малка степен, допълнителни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един миг нататък ще докара стопанската система на Европа до криза, очерта вероятностите той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ